Въвлича ли изпращането на оръжия НАТО във войната в Украйна?

Един милиард евро се харчи бързо, когато водите война. Но съобщението на Германия от 15 април, че ще отпусне приблизително такава сума като допълнителна военна помощ за Украйна, може поне да смекчи критиките към нея, че не е изпратила танкове, пише в свой анализ британското списание „The Economist”. Това е част от неотдавнашната вълна от обещания за предоставяне на Украйна на тежки оръжия.

Два дни по-рано САЩ обещаха 800 млн. долара нова помощ, включително бронетранспортьори и хеликоптери. Великобритания изпраща бронирани патрулни автомобили и противокорабни ракети, а Чехия доставя мобилни ракетни установки и танкове Т-72 от старите си съветски запаси. Словакия, която вече изпрати на Украйна противовъздушна система С-300, заяви, че може да предостави и изтребители МиГ-29 - съветски модел, който украинските пилоти умеят да управляват.

В началото на март САЩ отхвърлиха подобна оферта за МиГ-29 от Полша, тъй като се опасяваха, че това може да предизвика ответни действия от страна на Русия и по този начин да въвлече НАТО във войната. Президентът на Франция Еманюел Макрон беше още по-категоричен като предположи, че предоставянето на тежки оръжия може да накара Русия да определи НАТО като "съвоюваща страна" в конфликта и, следователно, легитимна цел, съгласно законите на войната. Сега Америка заявява, че не възразява срещу предложението на Словакия. В началото на конфликта приятелите на Украйна се придържаха главно към предоставянето на малки оръжия и преносими противотанкови и противовъздушни ракети. След като стана ясно, че войната ще бъде дълга, те започнаха да ѝ доставят сложни системи, които изискват месеци обучение. Руските военни престъпления също помогнаха в убеждаването да дадат на Украйна по-тежко оборудване, от което тя се нуждае, за да си върне окупираните територии, и да ѝ помогнат да премине от стария съветски комплект към въоръжение по стандартите на НАТО, което може да се поддържа и въоръжава по-лесно.

Въпреки това преминаването към по-тежки оръжия предизвиква безпокойство в някои среди, особено в Германия, която преустанови предлагането на бойни машини на пехотата Marder, след като нейното министерство на отбраната заяви, че разполага с твърде малко бройки, за да ги раздаде. Сахра Вагенкнехт, депутат от Лявата партия, заяви, че изпращането на " Marder " ще превърне Германия в "участник във войната". Дори Роберт Хабек, сравнително ястребски настроеният министър на климата, каза, че Германия има "отговорността самата тя да не се превърне в мишена на нападение". Всичко това изглежда произтича от страха, че доставката на тежки оръжия увеличава вероятността от пряк конфликт между Русия и НАТО, пише още изданието.

От историческа гледна точка тези опасения изглеждат неуместни. Да вземем, например, офертата за МиГ-29. По време на войната във Виетнам десетки американски самолети бяха свалени от северновиетнамски изтребители, предоставени от Съветския съюз. В допълнение към самолетите Северен Виетнам получи огромен брой танкове, ракети и артилерийски установки от своите съветски и китайски покровители и ги използва, за да убие хиляди американски войници. И двете страни се притесняваха, че тази прокси война може да прерасне в пряк конфликт между ядрени сили. Но това не се случи.

Войната в Украйна представлява подобна ситуация, но с разменени роли. Този път Русия се сражава с по-малка държава, чиито сили са оборудвани и обучени от САЩ и техните съюзници в НАТО. Русия предупреди НАТО, че може да нанесе удари по държави, които снабдяват или подпомагат украинските сили, и дори намекна, че може да използва ядрени оръжия.

Експерти твърдят, че от гледна точка на международното право позицията на Русия е неоправдана. "Доставката на въоръжения, включително тежки оръжия, сама по себе си не би направила една държава страна във въоръжен конфликт. Това би изисквало по-пряко участие във военните операции", казва Адил Хаке, професор в Юридическия факултет на Рутгерс и автор на книгата "Право и морал по време на война".

Това не винаги е било така. Международното право, което се развива в Европа от началото на XVII в., изисква от държавите, които искат да не участват в чужди войни, да спазват строг неутралитет. Това означава, че те трябва да търгуват равноправно и с двете страни в конфликта, обясняват в неотдавнашна статия Уна Хатауей и Скот Шапиро - професори в Йейлския юридически факултет. Доставянето на оръжие само на едната страна или фаворизирането на нейната търговия може да превърне корабите им в обект на нападение от другата страна.

Но този закон за неутралитет е бил създаден за свят, в който войната е била общоприет инструмент на държавното управление. Това се променя с приемането на пакта Бриан-Келог- през 1928 г., който обявява за незаконно непровокираното нападение срещу друга държава - принцип, който по-късно е залегнал в устава на ООН. В хартата се признава, че държавите имат право на самозащита и че други държави могат да се присъединят към "колективната самозащита", за да им помогнат. На държавите е разрешено да оказват военна подкрепа на жертвите на агресия или да налагат санкции на агресора, без това да засяга собствения им неутрален статут. Всъщност, когато Съветът за сигурност на ООН осъди акт на агресия, тази резолюция е правно обвързваща за всички държави членки.

По отношение на Украйна не беше приета такава резолюция на Съвета за сигурност, но само защото Русия, която е постоянен член, наложи вето. Общото събрание на ООН осъди инвазията с огромно мнозинство. Що се отнася до държавите, които стават съвоюващи страни, летвата е още по-висока, твърди Майкъл Шмит от Военната академия на САЩ в Уест Пойнт. Германските доставки на оръжия за Украйна не правят Германия страна в конфликта с Русия, защото "между засегнатите държави не се водят военни действия" - техните войници не се избиват взаимно.

За много анализатори правните определения за неутралитет или съвоюване изглеждат без значение. Ако президентът на Русия Владимир Путин реши да не атакува конвоите на НАТО, доставящи оръжие на Украйна, това няма да е заради убедителната сила на международната юриспруденция. Но по същия начин е наивно да си въобразяваме, че доставката само на преносими ракети (които в крайна сметка все още убиват руски войници) ще накара Путин да прояви сдържаност. "Ако Русия иска да се почувства провокирана и да нападне НАТО, тя ще го направи, независимо от това дали сме доставили танкове", заяви Клаудия Майор от Германския институт за международни отношения и сигурност.

Други смятат, че ако доставките на тежки оръжия увеличават риска от пряк конфликт, то е най-вече защото те са по-примамливи мишени. Преносимите противотанкови и противовъздушни ракети могат да бъдат скрити и транспортирани в търговски камиони. "За да преместите танкове и артилерия, трябва да ги качите на железопътни вагони, а това е по-уязвимо за руската въздушна мощ, далекобойна артилерия или крилати ракети", казва Дик Занде - експерт по отбрана в института Клингендаел в Нидерландия. Това би могло да промени баланса между риска и печалбата, ако Русия обмисля удари, при които може да загине персонал на НАТО, независимо дали в Украйна или на територията на НАТО. (На практика Русия е показала слаба способност да проследява и поразява движещи се цели дори в Източна Украйна).

Все пак не е правилно да се отхвърлят изцяло правните аспекти на съвоюването: те помагат да се предотврати ескалирането на конфликта до ядрена война. Когато САЩ и други държави от НАТО изключват възможността да поставят бойни единици в Украйна, те подчертават, че подобна стъпка би ги превърнала в страни в конфликта. Според Хаке, това е полезен начин да се очертаят червените линии между ядрените сили. "Америка използва тези правила на международното право, за да даде знак на Русия, че ще се приближим до ясна червена линия, но няма да я преминем. Мисля, че Русия разбира този сигнал", смята той. "Но те ще се опитат да оспорят американското тълкуване на тези правила и да измислят свои собствени червени линии - не основани на закона, за да постигнат своите цели."

Тази игра на червени линии се провеждаше и във Виетнам. Мащабът на съветските и китайските доставки на тежко въоръжение за северновиетнамците надхвърли всичко, което човек може да се представи за Украйна. След китайско-съветското разделение през 1964 г. двете комунистически сили се конкурират помежду си в доставките на оръжие. До края на войната през 1975 г. те изпратиха на Северен Виетнам до 500 самолета (включително 180 изтребителя), 2500 танка и десетки хиляди артилерийски оръдия. Съветски инструктори често натискаха бутоните на зенитно-ракетните системи, които сваляха американски изтребители над Ханой. Руските исторически пропагандни уебсайтове все още се хвалят с това, дори когато Русия твърди, че е възмутена от западните оръжейни доставки за Украйна.

Въпреки това Америка никога не е обвинявала Съветския съюз или Китай, че са съвоюващи страни, и ядрените сили никога не са се доближавали до пряк конфликт. Американските бомбардировачи избягваха съветските товарни кораби: когато през 1967 г. пилотите на американските военновъздушни сили случайно обстреляха един от тях, те бяха изправени пред военен съд. САЩ бяха ограничени не от международното право, а от факта, че въвличането на Съветския съюз или Китай във войната не би било в техен интерес.

Това ще бъде решаващият фактор за Русия и в Украйна. "Ако Русия искаше конфликтът да се разрасне и да ни въвлече, тя вече щеше да е успяла да го направи", твърди Калев Стойческу от Международния център за отбрана и сигурност, мозъчен тръст в Талин. "Те искат да ни сплашат, но не и да ни въвлекат пряко. Те едва ли могат да управляват Украйна, какво остава за НАТО."